Средновековие

Раздел Средновековие към отдел Археология  при РИМ – Благоевград обхваща  историята на Пиринския край като част от историческото развитие на българската държава в периода – VІ – ХVІ в.  Почти  ежегодно уредниците в този раздел провеждат археологически разкопки на обекти (селища, крепости, градове, църкви и некрополи) от това време на територията на региона. В експозицията на Регионалния исторически музей е отделена зала, в която са експонирани най-показателните от научна гледна точка и най-атрактивните материали от тези проучвания.

Основно изследванията са насочени към събитията, свързани с нашествията и трайното заселване на славяни и прабългари на юг от Дунава на територии с ранновизантийска по своя характер култура като Никополис ад Нестум близо до гр. Гоце Делчев и селището, чийто руини се намират под днешния град Сандански, както и   промените настъпили в тези земи. Променя се етническия облик, държавно-общественото устройство и културното развитие на балканските територии на Византийската империя. През 864 г. усилията на българските владетели за териториално разширение на държавата към Средна Струма и Местазавършват с признаването на тези земи за български, като Горна и Средна Струма, където се намира и Благоевградска котловина, катоважна пътна артерия, с определено военно - стратегическо значение, са приобщени към българската държава още в първата половина на ІХ в.

В зала Средновековие е отразен основният етап от историческото развитие на българската държава – налагането на християнството за официална държавна религия, покръстването на Борис І и последвалото изграждане на църкви и манастири в днешна югозападна България и Македония.

Експонираните страници от старопечатни книги и други материали, представят заключителния етап от консолидиране на българската народност – въвеждането на славянската писменост и разпространението на славянската просвета и книжнина, както и организираната от Климент в югозападните предели на българската държава първа просветна и учебна школа.

Защитата на държавните граници е осъществявана чрез система от крепости, разположени на стратегически места и най-вече на главни пътища. Част от отбранителната линия по Средна Струма е крепостта при Долно Церово. Разрушена и изоставена по време на славянските нашествия, през ІХ – Х в. тя се превръща в основен пункт на Струмската пътна артерия.

ІХ – Х в. е времето, в което по поречието на Струма и Места се полагат основите на селищната мрежа. Към този период от време се отнася некропола при с. Туховище, в християнския погребален обичай на който са открити и елементи на прабългарски традиции, какъвто е трупоизгарянето. Глинените жертвени съдове, украсени с вълнисти и хоризонтални линии, както и видовете обици, принадлежат към славянския тип гърнета, но по-голямата част от гробния инвентар и най-вече накитите - обици, огърлици, гривни и пръстени, показват  българската етническа принадлежност на погребаните в некропола.

В края на Х и началото на ХІ в., усилията на българския владетел Самуил са насочени към запазване независимостта на българската държава. За да успее в двубоя си с Византия той изгражда изкуствени прегради и теснини. Едно от отбранителните съоръжение е в Ключката клисура -  мястото на решителната битка между Самуиловите войници и тези на византийския император Василий ІІ Българоубиец, завършила с поражение за българската войска и ослепяването на 14 000 български войника.

Най-добре проучения  градски център от времето на Второто българско царство е Мелник. Разположен е на естествено укрепено място - високо плато над днешния град, и е организиран в две части - вътрешен и външен град. Средновековния Мелник има богата гражданска и църковна архитектура. Стенописите от мелнишките църкви отразяват унаследени ранносредновековни традиции в изобразителното изкуство, но се чувства влиянието и на византийските художествени центрове. Показателни добре развитото занаятчийско производство средновековния град, и най-вече грънчарство и железарство, са разнообразната керамика по отношение на технология, форми и украса - кани, стомни, гърнета, глазирани и сграфито паниците, както и многобройните метални предмети, свързани с ежедневния бит на населението.

Специалист по тази епоха в Регионален исторически музей - Благоевград: н.с. Цветана Комитова

Галерия със снимки