Етнография

РИМ – Благоевград притежава богат етнографски фонд от над 12000 материала, който е формиран в продължение на цялата му половинвековна история. Той отразява особеностите на бита и култура на населението от Югозападните български земи в периода от средата на XIX в. до средата на  XX в. Особено ценни и с висока експозиционна стойност са колекциите от образци на народното художествено творчество. Сътворени от ръцете на изкусния майстор или сръчната домакиня, те разкриват не само разбиранията на българина за красота и удобство, но дават израз на социални връзки и отношения – и в делник, и в празник, в рамките на семейството, рода, селищната общност.

Колекцията от традиционни женски и мъжки костюми демонстрира мнгообразието и особеностите на облеклото в отделните етнографски подрайони, като същевременно споделя общобългарските характеристики на народния костюм. В Югозападна България типично е т.нар.”чернодрешно” мъжко облекло, назовано така по тъмния цвят на горните дрехи. В селата около градовете Сандански и Петрич се срещат образци на „белодрешното „ облекло, с основен елемент дългата бяла мъжка риза със силно надиплени поли – т. Нар. фустанела . При женския костюм разнообразието от съставни елемнти, колорит, орнаментика и украса е силно подчертано. Най-разпространеният тип женски облеклов региона определя названието си от вида на горната дреха – сая.

От първите десетилетия на 20 век под влияние на градската мода, в отделни селища и региони /Банско, Разлог, Благоевград/ навлиза дрехата с кройка на рокля – сукман или фустан.

Празничните традиционни костюми са допълнени от богата украса – накити за кръста, накити за гърдите, за главата и ръцете. Тези произведения на златарския занаят формират друга богата етнографска колекция. Майсторите – златари използват за суровина главно среброто и неговите сплави, а в работата си прилагат три основни златарски техники – отливане, коване и филигран, допълван от монтиране на седефени плочки, разноцветни камъни и емайл. Основен декоративен елемент от женското празнично облекло са характерните за района големи и масивни  пафти. Формата им е палметовидна или кръгла, украсени са с геометрични и растителни орнаменти, зооморфни изображения, архитектурни детайли. Типичен накит за гърдите са така нареченитекопчета, състоящи се обикновено от две закопчалки, свързани с различен брой синджири, по които може да висят парички или метални пластини. Украшенията за главата и ръцете допълват пищния вид на женския празничен костюм. Накитите не само блестят и гонят злите сили, но и звътят при игра на хорото.

 Освен украшения за облеклото, майсторите – златари изработват богато декорирани предмети, необходими за църковния култ – кандила, кръстове, обкови на богослужебни книги и др.

Съдовете, изработени от глина са широко използвани в бита на българина почти до средата на 20 век.Керамичните изделия са украсявани предимно с рисунък от бяла глина – „ангоба”, с врязани орнаменти – изпълнени в средновековната техника „сграфито”, с разноцветни глазури и бои. Оформянето на пластични фигурки – предимно растения, цветя птици и митични създания, е характерно за съдовете с обредно предназначение. Такава е украсата на живописните Разложкикрондири /стомни/, които напълнени с вода , вино или ракия, играят съществена роля в празничния ритуал.

Независимо от практическото си предназначение, домашнотъканите изделия от текстилни суровини – лен, коноп, вълна, памук, разкриват и народните художествени умения и сръчности. Изработвани от жените домакини във времето, свободно от селскостопански труд, те демонстрират едно удивително съчетание на функционалност и естетичност. Тъканите за застилане на пода и леглата, бродираните или плетени текстилни изделия за украса на мебелите в дома разкриват усета на българката за композиция, ритъм, колорит и цялостен стил. Особено богата е украсата на текстилните изделия, когато те са предназначени за дар или играят ролята на обредна вещ при семейните и календарни обичаи.

В отдела работят уредниците:
Румяна Хаджиева - зав.отдел
М. Стаматова
За контакти тел.: 073/ 88 53 68